Роберто Боланьо „Сирените“

by Владимир Сабоурин

 

Чуваш ли сирените на нощта?
Да.
Мъглата покрива пристанището.
Но са съобщения за теб.
Сирените валдхорните стенанията на мъглата.
Но не знам какво се опитваш да ми кажеш.
Може би е гласът на съвестта ти.
Съвестта ми прегракнала птица.
В тези часове на нощта?
Но ти още пишеш!
Неща без значение.
Посмъртни бумаги, заради които да бъдеш обичан?
Стига.
Обичам сега.
Разтварям крака и скривам моята птица.
Птицата ти прегракнала в мъглата.
С кого ли се опитва да установи контакт?
Безплатно е.
Песен е.
След много години ще бъда желан
Като леден кръг.

Advertisements