Роберто Боланьо „Поетът не чака дамата“

by Владимир Сабоурин

 

Кюрнбергер. Когато по кралствата
на Европа се разхождаше смъртта.
А в бардовете имаше кураж за
обновяване на лириката. Седнал
в стая на замъка
обсаден отново.
И едно любовно стихотворение
пропито със „сюзеренно безразличие“.
Когато някой, може би един придворен
изкрещява нечуто предупреждение
в края на каменен коридор
заглъхващо отново
в точката на пресичане на смъртта
и стихотворението.

Advertisements