Роберто Боланьо „За Ефраин Уерта“

by Владимир Сабоурин

 

Искам да пиша забавни неща за теб.
Катастрофи и дребни тъги
ни стигат до врата. Никакви образи
може би устни, коси, момиченце, което играе
с докторската чанта. Не знам, Ефраин
за какви пейзажи да говоря сега, когато мисля
за теб. Не само добротата ти ми помогна, също
някаква свещена честност, простотата
с която се облягаш на прозореца на кабинета си
за да съзерцаваш по тениска мексиканския
залез, докато зад гърба ти поетите
пиеха текила и приглушено разговаряха.

Advertisements