Роберто Боланьо „Единственият образ, останал ми от Т. С.“

by Владимир Сабоурин

 

Господин Теофило Сид го няма.
Дъждът над този странен град, Сантяго на
Новия Предел.
Господин Сид се разхожда по сиви улици.
Коса на плъх, оченца на плъх
Под едно неутрално свечеряване.
Палта, пардесюта, сака червени на цвят, които дъждът тласка
В коя и да е посока.
Господин Теофило Сид малко подпийнал,
В своя град
Спасявайки се под дъжда.
Единствената реалност на тези думи.

Advertisements