Вирхилио Пиньера „Докато умирах“

by Владимир Сабоурин

 

Докато умирах си представях една дупка
нахвърляни буци пръст застояла вода
смътни шумове стиснати устни
и аз как падам надолу с главата.

Докато умирах си представях лицето си
с мътни очи косите щръкнали
съзерцавайки върховната безутешност
смъртта маскирана с лицето ми.

Така си умирах преситен
от цветя и червеи издъхвайки
над устата си уста последен дъх

подреждайки вехториите си
полагайки костите си в нищото
и повръщайки погребалния си образ.

 

 

 

 

 

 

 

Реклама