Вирхилио Пиньера „В тези голи пущинаци“ 2

by Владимир Сабоурин

 

Те, зверове, обути шумоизолирано, чиито стъпки чувам с ужас
стъпки, внасящи смут в ритъма на света
селянки без наръч трева
потъващи в кадифе грабливи нокти
с чашата кафе и въртейки се меланхолно
закопчани догоре погледи, съзерцаващи бъбреците си
сред тъкани, подгизнали от кръв
блъскащи се със сетните ребра на нощните си приключения –
с тези дами аз живея.

Живея с тях аз ден след ден
очаквайки ангела, идещ да ме повика
ангела, опушен цял в сяра
без крака, без глава, без криле
под слънце – мърморещ диск, жежко удивление, мой баща –
докато луната погребва в езера от ужас
тези пейзажи на мудно изкупление.

 

 

 

 

 

Advertisements