Вирхилио Пиньера „В тези голи пущинаци“
by Владимир Сабоурин
В тези голи пущинаци
в тези сумрачни места на блудство с малолетни
с тези дами, разядени от рака на безразличието –
мъртви дами, които дори не биха могли
да пресекат линията на хоризонта –
аз живея.
В тези леговища на въпиющи вълчици
с изпосталели бозки
в тези леговища, неспохождани дори от хиена и птица
дето челюстите им предизвикват красотата на тялото
леговища, отдадени на зъби, изпъкващи върху свирепо червено
изгнили дами, боящи се от смъртта
лишени от песен и туниките на паметта
с тях аз живея.
(to be continued)