Вирхилио Пиньера „Поема за поезията“

by Владимир Сабоурин

 

Напредва морето и русата риба желае бавно да се вглъбява
да се вглъбавя без никаква пяна насред тези рибни ята
редом до статуя, с която ожесточено се бори едничка вълна
идваща нощем да хапе безучастното й лице.
Не, не искам да влизам през тази врата:
малки раковини и траурни коне прекарващи живота без ни най-малко
накъдряне на водите, без ни най-малкото подобие на маскарад
всичко тъй отчетливо сякаш навлизаме в сън.

Така през развалината на гръбначен стълб излизаме в морето
забележимо набръчкано без любовното ми желание
без замъците, където лиже куче.
Тези животни идеха от много далече
без да донасят с лапите си сетното желание на дамите.
Влиза пощальона и ми връчва писмото, получено в съня
онези картички с бледата Розамунда изправена на зърната на гърдите си.
Невъзможно да мислиш живота през завеса от математически дъжд.

 

(to be continued)

 

 

 

 

 

Advertisements