Вирхилио Пиньера „На Данте (In selva selvaggia*)“

by Владимир Сабоурин

 

Тук тя е без ръце и смях
с недвижна скръб във бягството на пътя
тромаво крилата сянката на участта ти
сив само вече сън на нерешително крило.

Каменният жест сега е знака отличителен
запалва светлината той на песни в трел
и път въздушен златоткан за пътника
стъпки ще бележат вече без да бързат.

Радостта на синьо юношество
добила е вълнение сурово горчилката враждебна.
Да плени светлика би било безмилостно.

Затова сега на прага на пътуването
вечно той ще плаче за Флоренция
във вечни и жестоки диви дебри.

(5 март 1938)

 

* esta selva selvaggia e aspra e forte – Божествена комедия, Ад, І, 5

Dante-alighieri

Engraving after the fresco in Bargello Chapel, painted by Giotto di Bondone in the 14th century

 

 

 

 

 

Advertisements