Вирхилио Пиньера „Увесеният остров“ 11

by Владимир Сабоурин

 

Спирам се на определени традиционни изрази:
тропическия порой, сиестата, плантацията за захарна тръстика, тютюна –
с един жест, да не кажем звукоподражателно,
титанично преминавам над тяхната музика
и казвам: водата, пладнето, захарта, дима.

И съчетавам:
тропическият порой плющи по гърба на конете,
сиестата, вързана за конска опашка,
плантацията за захарна тръстика, разкъсваща конете,
конете, изгубващи се потайно
в тъмните изпарения на тютюна,
последният жест на сибонеите, докато дима минава през чатала,
подпиращ мускета, като талигата на смъртта,
последният жест на сибонеите –
и рия тази земя, за да намеря идолите и да си сътворя история.

Народите и техните истории в устата на целия народ.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Advertisements