Фридрих Хьолдерлин „Архипелагът“ (ст. 54-61)

by Владимир Сабоурин

 

При все това самотен ти се чувстваш. Дочува в смълчаната нощ
Твоите жалби скалата и често убягва ти
Разгневена далеч от смъртните крилата вълна към небето.
Защото никой благороден не живее с теб,
Някога почитал те, увенчавал с красиви храмове и градове
Твоите крайбрежия. И винаги нужда изпитват и липсват им,
Дирят те винаги, както героят – венец, светите
Стихии за слава сърцето на чувстващ човек.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

Advertisements