Фридрих Хьолдерлин „Архипелагът“ (ст. 9-24)

by Владимир Сабоурин

 

Велемощни, жив още си ти и почиваш под сянката
На планините си, както винаги! С длани юношески обгръщаш
Още милия материк и синовете си, Татко!
В пролетен цвят от твоите острови изгубени няма.
Издига се Крит, Саламин зеленее под сянка от лавър,
Навред озарен от лъчи, надига в утринен час
Делос главата възторжена, и Тинос, и Хиос,
Отрупани с пурпурен плод, от опиянените хълмове
Извира напитката кипърска, от Калаврия урват се
Сребърни ручеи, както някога, във водите прадревни на Таткото.
Те живи са всички все още, майките на герои, островите,
Разцъфващи от година в година. А щом понякога, от бездната
Изригнал, пламък на нощта, подземна буря,
Обхваща някой скъп и той, загивайки, потъва в скута ти –
Божествен, ти пребъдваш, защото в тъмни
Дълбини изниква и потъва всичко в теб.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

Advertisements