vs. archives

Зрели са, потопени в огън, възврели
Плодовете, вку̀сени на земята, и закон е,
Подобен на змии, пророчески,
Всичко да си отиде, сънувайки, връз
Хълмовете небесни. И много е,
Като на раменете
Бремето на провала,
Подлежащото на удържане. Ала зли са
Пътеките. Защото безправно
Като коне, юздите разкъсали, запрените
Елементи и старите
Земни закони се пръсват. И винаги
Необузданото дири копнежът. Много обаче е
За удържане. И верността нужда е.
Ала напред и назад не искаме ние
Да гледаме. Да се оставим да ни люлее
Като лодка клатеща се морето.

(да се продължи)