Фридрих Хьолдерлин „Патмос“ 13

by Владимир Сабоурин

 

Таен знак, и тук е жезълът
На песента, отвисоко свеждащ,
Защото няма нищо само по себе си нечисто. Той мъртви
Оживява, непленени още
От дивото. Ала не бързат
Плахи погледите на мнозина
Да видят светлината. Не желаят
Да разцъфнат под острието на лъча,
Макар че златната юзда държи сърцето.
Щом обаче като
Под вежди приповдигнати,
Света забравен,
Тихозарна сила от писанието свято блика, могат
Ликуващи от милосърдието, те
Да се учат от тихия поглед.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Реклами