Фридрих Хьолдерлин „Патмос“ 9

by Владимир Сабоурин

 

Но страшно е как във безкрая
Пръсва на всички страни Живия Бог.
Защото и от лицето
На скъпи приятели да се лишиш
И надалеч през планини да идеш
Сам, дето двойно
Познат единогласно
Бе небесният дух. И не бе предречено, ами
За къдрите ги сграбчи на мига,
Когато внезапно към тях,
Отдалечавайки се той назад погледна
Богът, заветни думи казвайки,
За да ги държи на златни нишки
Вързани за вбъдеще,
Злото назовавайки, те си подадоха ръце

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Advertisements