Фридрих Хьолдерлин „Патмос“ 11

by Владимир Сабоурин

 

Това е на вършача хвърлея, когато той подхваща
Житото с лопатата
И със замах го хвърля по хармана – към проясняване.
Пред краката му остава плявата, ала
Във края иде житото
И зло не е, ако се случи нещо
Да се изгуби и от речта
Да заглъхне живият звук –
Божественото дело и то на нашето прилича:
Всевишният не всичко иска наведнъж.
Желязо ражда шахтата
И нажежена лава – Етна,
Пък моето богатство
Образ да извая е и той да е подобен
На вид какъвто бил Христос е

 

(да продължи)

 

 

 

 

 

Advertisements