Фридрих Хьолдерлин „Патмос“ 7

by Владимир Сабоурин

 

Ала те скърбяха, когато вече
Настъпи вечер, в почуда,
Че решения велики узряваха в душата
На мъжете, но те обичаха под лъчите слънчеви
Живота и не искаха да се лишат
От лицето на Господа
И на родината. Вкарано с млат
Бе това като огън в желязото и вървеше
До тях сянката на любимия.
Затуй прати им той
Духа, воистина се потресе
Домът и Господната буря отекваше,
Далечно гърмейки, връз
Глави пeредчувстващи, щом, в тежък размисъл
Събрани заедно бяха героите на бъдно мъченичество

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Advertisements