Фридрих Хьолдерлин „Патмос“ 6

by Владимир Сабоурин

 

Последвал
На всевишния Сина, с него неразделен, защото
Повелителят на бурите обичаше на ученика
Простодушието и бдителният мъж съзираше
На Господа лицето тъй отчетливо,
Когато в тайната на лозето те
Седяха заедно в часа на пира
И великодушно, смъртта предчувствайки спокойно,
Тъй Господа говореше и последната любов, защото никога достатъчно
Не му било е да свидетелства за благото
На думите в онези дни и да разтушва като
Провиждаше гнева световен.
Защото всичко е добро. След туй умря той. Много има
За казване и за смъртта му. И те видяха как победно гледаше,
Най-радостния до последно видяха близките до него

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Advertisements