Фридрих Хьолдерлин „Патмос“ 1

by Владимир Сабоурин

 

Близо е
И мъчен за схващане Богът.
Където обаче дебне опасност, пораства
Също спасяващото.
Обитават в мрака
Орлите и безбоязнено преминават
Синовете на Алпите над бездната
По мостове виснали леко.
Защото околовръст са струпани
Върховете на времето, и най-обичните
Тъй близо живеят, изнемогвайки навръх
Най-разделени планини –
Вода невинна дай ни
О, дай криле ни, с най-верен усет
Да преминем оттатък и да се завърнем.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Advertisements