Алвару д’Кампуш „Морска ода“ (продължение и край)

by Владимир Сабоурин

 

Отминавай, бавен параход, и не оставай…
Отминавай далеч от мен, отминавай от погледа ми,
Напускай сърцето ми,
Изгуби се в Далечното, в Далечното, мъглата на Бог,
Изгуби се, следвай съдбата си, остави ме…
Кой съм аз да плача и питам?
Кой съм аз да ти говоря, да те обичам?
Кой съм аз да се трогвам от гледката ти?
Отблъсвай от кея, слънцето нараства, възхожда злато,
Проблясват покривите на пристанищните сгради,
Цялата отсамна страна на града сияе…
Отплавай, остави ме, стани
Първо кораб насред реката, ясен и отчетлив,
После кораб на път за устието, малък и черен,
После смътна точка на хоризонта (о мое присвито сърце!),
Все по-смътна точка на хоризонта…,
После нищо, само аз и моята скръб,
И големият град, залят сега от слънце,
И реалният час, оголен като кей вече без кораби,
И бавното завъртане на крана като стрелка на компас,
Очертаващ полукръг на незнам какво чувство
В потресената тишина на душата ми…

 

АЛВАРУ Д’КАМПУШ, Инженер,
сп. „Орфей”, бр. 2, юли 1915

 

 

Преводът се посвещава на Петър Пейчев Щурмана, Христина Василева и Кирил Василев

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements