Алвару д’Кампуш „Морска ода“ (продължение)

by Владимир Сабоурин

 

Ала лятната сутрин напомня за себе си с прохладата.
Лека нощна вцепененост се долавя още в разбунения въздух.
Кормилото в мен леко ускорява завъртането си.
И параходът навлиза в устието като нещо несъмнено, неизбежно,
А не защото аз го наблюдавам как се движи вдън далечината му.

Във въображението ми той е вече близо и видим
По цялото протежение на редиците на илюминаторите
И в мен трепери всичко, цялата плът, цялата кожа
Заради онова създание, което не пристига с никой кораб,
И днес дойдох да чакам на кея, последвал някаква двусмислена повеля.

Кораби, влизащи в устието,
Кораби, напускащи пристанището,
Кораби, преминаващи в далечината
(Представям си как ги наблюдавам от пустинен плаж) –
Всички тези кораби почти абстрактни в техния път,
Всички тези кораби ме вълнуват сякаш са нещо друго
А не просто кораби, напускащи и пристигащи.

 

 

 

 

 

 

Advertisements