Отворено писмо до редколегията на в. „Литературен вестник” по казуса Юлия Кръстева и Държавна сигурност

by Владимир Сабоурин

 

Уважаема редколегия,

В бр. 13 от 4-10.04.2018 г. на в. „Литературен вестник” с водещ броя гл. редактор на изданието вие взимате отношение по обявяването на Юлия Кръстева като агент с псевдоним „Сабина” към Първо главно управление на Държавна сигурност (външно разузнаване), направено от Комисията по досиетата. Текстът „По казуса Юлия Кръстева и ДС”, в който представяте вашата позиция, е поместен в рубриката „Непремълчано” и подписан с „ЛВ”. Както рубриката, така и подписът предполагат официално изявление на колективния редакционен субект на изданието по въпрос от обществена значимост и политическо естество, т.е. редакционен коментар.

Редакционният ви коментар добросъвестно уведомява, че Юлия Кръстева е проверена от Комисията за принадлежност към службите в качеството си на член на редакционния съвет на вестника. Въпреки специалния статут на „интелектуалец от такъв ранг”, ЛВ е „трябвало” – това е модалността, в която описвате добросъвестността си – да изпълни задължението си и да предостави на Комисията името й редом с имената на редовите сътрудници на вестника без такъв ранг. Ако Юлия Кръстева не беше поканена за член на редакционния съвет, най-вероятно българската и световната общественост не би научила за агентурното й минало. Това, макар и да е неволно и в модуса на трябването, прави чест на вестника.

Освен неволността и трябването, които не намаляват заслугата на ЛВ за осветляване на миналото на интелектуалци от такъв ранг, какъвто е Юлия-Кръстевият, вие припомняте, че неволно-принудително засегналото интелектуалеца от такъв ранг „разсекретяване на всички налични архиви е постоянна кауза” на ЛВ. Изглежда обаче, че разсекретеният като агент интелектуалец от такъв ранг, който продължава явно поради ранга си да фигурира в редакционното ви каре като член на редакционния съвет на ЛВ, не взима особено присърце каузата ви за „най-пълно осветляване на миналото”, в прав текст отричайки в прессъобщение на сайта си да е била агент на Държавна сигурност. Няма нищо за осветляване при мен в миналото (на агент на Държавна сигурност), твърди Юлия Кръстева.

Най-важното изречение в редакционния ви коментар гласи: „приемаме решението на Комисията по досиетата като напълно легитимно, взето в съответствие със закона”. Юлия Кръстева обаче се е обърнала към адвоката си, уведомява ни същото прессъобщение на сайта й, to take any useful action against publications that would complacently spread this allegation – „да предприеме всяко действие, което би било от полза, срещу публикации, които самодоволно биха разпространявали това твърдение”, т.е. твърдението, че тя е агент на Държавна сигурност, базиращо се на обявеното от Комисията по досиетата.

Вие приемате, от една страна, решението на Комисията – решението на легитимна българска държавна институция – оставяйки, от друга, в редакционното каре на в. „Литературен вестник” интелектуалец от ранг, който отрича твърдението, че е агент на Държавна сигурност, базиращо се на обявеното от Комисията.

Ваше легитимно право на автономно периодично издание е да имате в редакционния си съвет интелектуалци от ранг агенти на Държавна сигурност. Агентурното минало на тези интелектуалци от ранг не е въпрос обаче на „толерантен дебат”, към който призовавате, а на лустрация. Легитимното ви желание, прозиращо в редакционния ви коментар по казуса Юлия Кръстева, е да продължите да използвате масивите на архивите за актуална академична кариера, без да се налага да взимате каквито и да е редакционно-политически решения по отношение на агентите на Държавна сигурност във вашите редици.

Да наричате това академично-кариерно „четене и публикуване”, оставящо непокътнати в редакционното ви каре интелектуалци от ранг агенти на Държавна сигурност, непоколебимо „отвеждане до истината” е малко пресилено.

С уважение,
Владимир Сабоурин,
сътрудник на ЛВ от 1993 до 2016 г., проверен за принадлежност към службите

София,
09.04.2018

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements