Имаше, има

by Владимир Сабоурин

 

Израсъл съм със страховете на мама, попска щерка, преследвана от комунягите, за софийското жителство. Татко, чужденец, нямаше право на недвижима собственост. Висяхме на косъма на хабилитацията на мама, за да не ни изгонят от сф. Мама се хабилитира и стана професор по португалска фонетика, без да е агент на дс. Не ме булшитвайте, че е нямало друг начин. От мама знам, че имаше, че има.

 

 

 

 

 

 

Advertisements