vs. archives

Кратък манифест върху “Останките на Троцки”:
• Въпросът не е какво е политическа поезия. Въпросът е възможна ли е изобщо поезия, която да не е политическа.
• Всеки избор на естетика е политически акт.
• Когато утопията се разрасне, стига до гротеската. Когато гротеската се разрасне, стига до утопията.
• Можеш да концептуализираш агресията. Не и нежността.
• Не съществува “частна” поезия. Дори в най-интимните й моменти.
• Когато поемеш отговорност, светът отново става млад.
• Нищо не е “пост-”. Всичко тепърва предстои!

ЯНА БУКОВА

Владимир Сабоурин е един от малкото неистово непримири и неотстъпчиви литератори, които са способни именно с тази си неистова непримиримост и неотстъпчивост да преформатират литературното ни пространство. В книгата му, събираща търсенията му от последните 24 години, се омесват знания, опитности, истинности за античното, еротичното, теологичното, физичното, философското, политическото, литературата и живота, и проч.
За да се изстъпи из лабиринтите на книгата чудовището и чудото на поезията.

НИКОЛАЙ БОЙКОВ

Това е поезия на радикална прекъснатост, черна феноменология във възвишен потрес на преобръщани пластове и изводи в други снадки, повече като ориентация, отколкото кохерентни структури
Писането къса с изреченията и се превръща в кръстоска на интервали, в блуждаещо фугиране, парад на несъзнаваното като чиста комбинаторна логика, дизайнерски промискуитет, сублимации на трансформирана страст, образувания от културни меми и езикови екстракти, които постоянно корозират в автоимунно буйство
В една зона на ориентация без абсолютна изводимост езикът работи като машина за хипотези – кантосите на Паунд, Книгата на Маларме, Gesamtkunstwerk
Това е поезия не толкова на деструкция и деконструкция, колкото на един агрегативен метод на свръхкодиране и ускорение на силата на фалшивото в опит да суспендира наложените хегемонични истини, разработване на връзки и хомологии между на пръв поглед несвързани икономически и културни практики и различието, което те правят – тук са вкарани ситуационистките техники на détournement и dérive като мълниеносни преходи през разнообразни амбиенти и дискурси и прекосяване на фундаментални фантазии
Това е поезия на своеобразна пикселизация на текста в поддръжка на минималното различие и събитийни процепи, през които нахлува измерението на един друг свят
Това е поезия, която артикулира императива на своите несводимости в изтънчен, но непоправим разлом на заблуждаващи трансгресивни излази, отварящи едно празно ядро в езика, което не може да бъде запълнено, в пространството на един императив, който не може да бъде изпълнен.
Това е поезия като страст по Реалното и катастрофично пресмятане на събития извън обхват
Тази поезия е истинският отговор на Реалното, камуфлирано под външния симулакрум на езика, на фетишисткия аутизъм на спектакуларната демокрация и капиталистически реализъм, отговор на имитаторите на социални тъги, които продават винаги евтино, както бе прозрял още Пенчо Славейков, отговор на модела на конституционния олигархизъм като част от имперското композиране на света.

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ