Мартиника (Cut to Black)

by Владимир Сабоурин

 

На Иван Маринов

Тръгнахме от марсилия
Бретон клод леви строс и аз
Когато бенямин бе задържан
На френскоиспанската граница
Интернираха ни в мартиника седях
40 дни в лагера преди да ме пуснат
Да замина за куба моята родина

(По материали на уикипедия)

На стария карго кораб всъщност
Бяха също виктор серж и ана зегерс
След прекосяването на океана
Две години стерилитет при робините
Слънцето втвърдява земята като камък
Ламаринена маска срещу ядене
На захарната тръстика

Концентрационен лагер
Някогашен лепрозорий
На островчето
Pointe rouge

Търсещите убежище
Разпространяват революционна зараза

Блажен е този, който
Пристига у дома потънал в сън
Студеното небе на залеза
Над софия е раят
в който се пробужда

Това да съм негър не е камък
Запокитена глухотата му срещу глъчката на деня
Това да съм негър не е левкома мъртва течност
Върху мъртвото око на земята
Това да съм негър не е кула
Нито катедрала

Мраморна плоча
На калкан на панелка
Живял и творил
Потънала в стиропора на кръпка
Индивидуална изолация

Капитализма е
Строго индивидуално
Предприятие на високонадарени
Свободни творци

Настоявам на факта
Всички думи си остават провизорни
Шиболети с цел облекчаване консулските
Митническите формалности ще питам бретон
Дали иска да внесем промени

Ние ще променим тази литература

Най-сетне го докопаха прасетата
С вестника в ръка надаваш вой
За убийството на троцки

Празниците са опразнили
Небето над софия
Нека моловете разцъфнат
С милиони алени цветя
Революциите се отлагат
До идния февруари
Само някакъв негър крещи
На нечовешки език
В притихналата в очакване мъгла

Кажи ми как да се опазя
На път от лошата мисъл
Посоката е друга

Капитализма е религия
На успеха на най-добрия

Когато разбунтувалите се деца на буржоазията се изправят
Срещу полицаите от селата край рим
Аз съм на страната на полицаите

Слънцето втвърдява
Земята като камък ламаринена маска
Срещу ядене на захарната тръстика

Родината е там
Където няма да се върнем

Клайст натиска бавно спусъка
Ако S-Bahnа мине оттам
По същото време
Би било съвпадение

Месец по-късно capitaine paul lemerle
Акостира във фор дьо франс

Тропически дъжд истински
Бароков концерт по ръждивата
Каросерия колелата отдавна се въртят
Гротескно изметнати във въздуха на вълнолома
В чернобял спомен пяната на океана черупка на фосил
Под мастодонтния капак издимява със съсък
Мотор на зил

Морфин в марсилия
Хероин в търговище

В тишината на сиестата
Разрязала с ножици сянка и блясък
Пада играчка минава
Дух на предък

Дръпни само няколко пъти
Като внимаваш да проявяваш респект
И остави Romeo y Julieta No. 2
С тънък пръстен още топла пепел
Да тлее върху чашата прави това

Доста неолиберални бели умници очевидно смятат че интелигентният добре образован
Негър трябва първо да си замълчи а после да забрави прости и т.н. след като са го обругали
На негър или благовъзпитано са толерирали обругаването му

Не пичове

Ако това се беше случило в страната която финансира да сте неолиберални бели умници
Вече никога нямаше да имате чисто кредитно досие на неолиберални бели умници т.е.
Вече нямаше да бъдете неолиберални бели умници поради спиране на финансирането

Аз лично се ограничавам да не мълча благовъзпитано и да не забравям

Всеки път когато мислите че можете благовъзпитано и с добра воля да минете гърбом
Пред мен по-добре помнете това

Аз съм и ще бъда вашиа негър

Талашитен гардероб от стария режим
С поддали панти отваря двери на олтар
Безброй играчки богове деца
Обичащи ром пури сладко

Щом срещнете жена ми без мен обичате да казвате
Добре че можем да си поговорим без този луд
Нямам нищо против този местен римейк
На разярения бик

Та значи, бях почнал да казвам
Големият генерал на Просвещението
Toussaint l’Ouverture изкла до крак
Белите хора (като бели хора)

Да не остане нито един еполет
Върху раменете на негър заповядва наполеон
Не оставяйте нищо бяло зад себе си
Нарежда тусен

Праведният сред народите спаси
Нас лотреамон гений на съновиденията
Жената с конска грива глава опашка рога хана
Аренд червенокосата сирена на съня на ио
Алиса сгушила заека звездата в края
На всеки кантос познах пустотата
Приживе и останах там

Размахвайки бича опашка
Пред байонетите сняг на парцали
От изгоряла захарна тръстика
Над града и корабите в пристанището

Това са четирите бои
Любов революция познание съновидение
Вместо поп пика поет вместо дама купа сирена
Черната звезда на шварцшилд

Снежанка се събудила
Като мъртва

И ето

Жените на бордо са смугли
Светлоокия мъж се връща луд
Сред меките хълмове на швабия
Във френските плантации край сантяго
Господарките говорят френски
Робините йоруба

Освобождаващо скъсване
Във веригата на нещата яхната
От бог рогата жена кон
Върху хвърчащите листи
На библията на отците
Фибите на ио

Притежание на боговете
Вече не може да си роб

Съобщението за превземането на бастилията
Пристига през септември

Ида от сантяго
Където се спасих, измъкнах се останах цял
На югоизточното крайбрежие на куба
Душата ми остана там където са
Френските плантации за кафе
Французите презиращи испанците
Добри търговци на кафе и роби
По-добри търговци от испанците
По-изтънчени

И тъй

Добре дошъл
В похотта на тропиците
Бях на петнайсе беше
По-яростна от смъртта
Сладостта на разложението
Реалист съм искам
Невъзможното

(Тринидатски троцкист
Автор на черните якобинци)

Една безсънна нощ без видимо основание
Ще забележиш, че при паленето на чуканчето
Пламъка достига веждите ти

А течността се е оттеглила към дъното в летливостта
На всичко, което се изпарява

Слизаме към нощната река
Чакълът хрущи черните води
Жадуват мед богинята ще те дари
С годеница и жена

Слизаме към черните води
От тусен лувертюр до фидел кастро
Неразпознаваеми в предутринната дрезгавина
Същества солта на земята
Тук вечно мирише на застояла пикня
И циганите на сапун тук нацията
Очаква своя холандец месия в суичер
Малолетната си шехина малцинствена
Сватбата на тетраграматона с избрания народ
Черните води жадуват мед
Късно е вече

Wtf търсят fmcgта в поезията
Увековечаващи смъртта на еднодневката
В шеметния оборот на капитала

Икономическия фундамент на революцията
Търговията с роби собствениците на корабостроителници
И кораби от родния славен бордо

Светлина извираща от охрата индигото табака
Месести листа огромни стъпала блуден син обгърнал
Колената на сляпа старица зърна вимета буза на дупе
Круп на кобила надничащи от мрака годишни пръстени
Фаланги на захарна тръстика тя полага съсухрена
Ръка на шаман опипва да види
Завърналия се

Sic incipit vita nova
С твоите мъртви

Ида от ръждивата
Утроба в която майка ми ме донесе през водите
Изпъкналите ребра на шпангоутите бяха бебешка
Кошница в която бях пренесен
Вмирисан на окис и нефт

Тя влезе с мен деветмесечен
В желязното туловище след като по-рано
Свръх деветте установени ме бе носила
В себе си посинял от асфиксия
Насила изрязан от нея

Така тя продължи да ме носи
В друга утроба миришеща на окислен метал
Възпламеними фосили потеглил от самото начало
В последен курс за нарязване за скрап

В града обсаден от билбордове
Красотата е симетрия семейството спасение
Родината кръвта и почвата не лъжат препълнени
Стадионите кината затворите
Трюмовете на корабите

Овесено на куки пламти
Одрано животно корабен флаг
Слънце изгряващо зад гърба ни

Заминаваме
Наложена ни е забрана
До окончателната победа на мирния преход

В сиудад трухильо сънувам
Че съм емилиано сапата готвя се
Да посрещна, да почета подобаващо
Тусен лувертюр

Аз, владимир сабоурин, планирам лично да отменя едно-друго митологично повторение
В бг литературата наричано за пред хората и света литературноисторически закон

Кой ще щурмува лудницата ми
Хитлер или бретон кой
Ще ме освободи
Пита арто

Лудия не ни е вече враг

Иззад спретната витрина
На веганска закусвалня

Виждаш как пиер паоло
Целува в устата
Тежковъоръжен полицай
От софийските села

Зад гърба му бушува
Революцията на децата
На червената буржоазия

Манифеста влачен по улиците
Вързан за опашката на магаре чака ни
Съдбата на мартиника декрета
От 30 флореал година Х

Вече не е достатъчен кураж
Нужен е бяс камшична глътка свинска кръв
Заковаване на голо на еполетите с ръждиви пирони
Целуване на студените муцуни на доберманите
Заразяване с едра шарка блиндирани каляски
Рибата с вкус на удавени игра с кутийка за тютюн на прах
За смъркане дупка в усмивката църква превърната в амфитеатър
Наближава сезона на дъждовете

Празен танкер пълен
С 1300 тона морска вода
За баласт подпис изписан с мастило
Върху написаното с молив

Родината е там
Отдето няма връщане.

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements