Светивласка елегия

by Владимир Сабоурин

 

nel fondo animale,
Autorità e Anarchia…
Pier Paolo Pasolini Le ceneri di Gramsci

 

На какво да се надяваме
При тази нова среща
Четири години по-късно
Ти си моя учителка в пладнето на майките
Ръка за ръка минаваме по кея
На най-големия яхтен порт в България.

Все още неразпукнатият цвят
В началото на предизвестено слаб сезон
В перфектно синьо слънчево и бяло
Все едно достойно за вечния красив живот
В груб строеж с табела за продажба на нещо като руски
С трудно изработено натрупване на грешки.

Някой е търговец на оръжие от бившите републики
Някой свършва върху мъничкия рай на стъпалата ти
На дете размахващо издължените си крака
Легнало по корем пошибващо пред себе си минутите
С върбова вейка като сестри преди вечерната целувка
Но нито една не е напълно сходна с другата.

Великолепна плетеница от сплитащи се жестове
На свян, на неугасващ смях продължаващ с минути
На седем месеца отказване, последвани от седем месеца връзка
Трипъл плей пакет включващ свирка чукане и анален секс
Избягване на прага сякаш те натирва пламенеещ херувим
Пробутването на модем далеч надхвърлящ уйндоуса 95 на мама.

Нима светът не идва в повече
В празнотата на нощната отсечка Варна Велико Търново
Една следизборна североизточна България окъпана в луна
Варовиковите стени нима не са допълзели дотук от свещени сенки
Увенчани морски твари в призрачно осветения мрак
Рейсът се движи като влака стрела.

Облачетата бяха малко, пръснати, перести, но сериозни
Като хор на водите порени косо от тялото на сладководна бяла риба
Ти стигаш до шамандурата която все се отдалечава
Спасителят се изстъпва, свири, прави се, че те връща
Завличащото без вълнение ощастливяване на плуването заедно
Най-последната гълтаща вода солена целувка застига последната.

На по-високо, чисто, непознато
От благодарност доброволно да се отдадем
Най-малкото вълнение в масата на нощното море
Изпълва с ужас като че се разгадаваме пред вечно неназования
Наричаме това да сме набожни пред двете тайни новото ти дупе
непознато от мен неназовимото име на 57-годишния ти любовник.

Лесно е своеволието на собствения смисъл
Така да се удържа ледно в зимни кухини
Щото онази мартенска нощ да е едновременно нощта
На дефлорацията и смеха
И ако някога съм се боял от залеза на дните
Ти успя да видиш в залеза това, което радва.

Радостно разбрана, без никакво отлагане
Когато дойде времето на срещата веднъж на две седмици
Посрещни го бързо, с благоволение само където си
Ти е всичко детско всичко непреодолимо
Плажното масло преминало през гърлото
на колбата на дупето ти мирише на малини.

При първата ни среща четири години по-рано
Ти се смя докато те дефлорирах
Но това не касаеше дупето ти
То е дефлорирано с болка от момчето, което ти сама отвори
Жуисанса, смеха на кухините в кабинета на любовника ти касае
Политическата едновременност на смеха и аналната пенетрация.

Това е сякаш казваш пред класа, твоите дечица отсега нататък
Ароматът на малини не е от засъхналата на сутринта коричка
От течността на нощните полюции, това го знае всяко хлапе
А от плажното масло минало през дупето
Ако си напрегната пипай се с ръчичка на 13 ти казал баща ти
Така няма чувство за вина лесно ти е да приказваш тъй Улрике.

 

 

 

 

 

Advertisements