Бретон пише манифест с Троцки, Мексико, юли 1938

by Владимир Сабоурин

 

Допускаме наличието на определено теологически закрепено
Основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света
Калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна
Геополитическа ориентация имунизирана сякаш спрямо възможните обрати
В самата ориентация диагностицираме неизбежната тъга на историка
Писателя чийто избор на похват се състои
Във вчувстване в победителя

Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата
На всекидневния опит и на станалите вече отчетливи избори на жизнена траектория
В преполовеното пространство на съответния персонален преход или може би тъгата
На похвата е поредната хитрост на разума, който използва похвата на тъгата, прилага
Тъгата като похват не предполага ли тази апликация на меланхолията на свой ред
Своеобразно похватно вчувстване в потребността на победителя да се разтовари
От вината, с която го натоварва неговата лесна твърде лесна победа
Тъгуващият човек в крайна сметка е красив и тази естетическа
Идеология на тъгата е вялото сърце на сумрака, отчаяло се
Да улови мимолетното проблясване на образа на времето
В неговите теолого-политически измерения

 

 

 

 

 

Advertisements