Ивайло Мерджанов „За Останките на Троцки“

by Владимир Сабоурин

 

ВЕРСИЯ 1

Поезията му прилича на човекоядна акула озовала се
незнайно как в луксозен и спокоен частен басейн
Сабоурин е винаги там където
съвестта спи или лавира – a неправдата
несправедливостта фалшът и злото
диктуват над хората в този свят
уродливата си истина назована реалност
Радикалната му съпротива като поет
поражда и омраза срещу него която обаче той
веднага претворява отново в поезия –
при което резултатът е
поне два гола няколко дължини и
четвърт век в полза на текстовете му –
които са своеобразно доказателство че ако
да пишеш поезия е простъпка на гордостта ти
то да не я пишеш – си е престъплението на живота ти

 

ВЕРСИЯ 2 (АЛТЕРНАТИВЕН ФИНАЛ)

Поезията му прилича на човекоядна акула озовала се
незнайно как в луксозен и спокоен частен басейн
Сабоурин е винаги там където
съвестта спи или лавира – a неправдата
несправедливостта фалшът и злото
диктуват над хората в този свят
уродливата си истина назована реалност
Радикалната му съпротива като поет
поражда и омраза срещу него която обаче той
веднага претворява отново в поезия –
при което резултатът е
поне два гола няколко дължини и
четвърт век в полза на текстовете му –
които са своеобразно доказателство че ако
да пишеш поезия е престъплението на живота ти
то да не я пишеш – е направо престъплението на векът

 

 

 

 

 

Advertisements