Кулата за скокове

by Владимир Сабоурин

 

Непокътната неизронена конструкция
Възвисяваща се като в индигов сън над хоризонтала
На пропукано по шевовете покрито с изпепелени лишеи
Сухо дъно капитански мостик от който още отекват заповедите
Към екипаж на потопена преди десетилетия стратегическа подводница
Самотата на нескочилия от кулата син архаичния баща от стария режим
Как се каляваше стоманата на детските години заглеждащ първо в страничното
После в панорамното огледало красивата отминаваща оглеждаща се млада
Жена среднощен дъжд по морското лице протеична игра изличаваща всеки надпис
Върху повърхността на водата килватера на последното плаване самия лик
На божеството с тридневна брада той морският презокеански бог обръгнал
На риба която го погнусява излиза от банята гаси светлината ляга в мрака
Зад гърба на майката макар и жесток той няма да принесе в жертва сина си
След голямото поражение синовете смятат че бащата напразно ги е пожертвал
Аз мога да скоча е тяхното заклинание докато сънуват върха на кулата
Какво чакаме време е да го хващаме за краката да влачим трупа с отворени очи
Триумф на копривата в ръждивите гниещи овъглени руини защо ни е срам
Да наричаме бащата отец той е никой откъде да знаем че той наистина ние е
Баща само майката твърди това празен сив куб макгъфин на бога потънал
На морското дъно тялото го няма в облепените от молюски останки
След завръщането на скрития бог на отците за да умре отново бащата виснала
В нищото връв без камбана и купол корабно въже непривързано за бряг оплетено
Във водорасли Него го няма на черно-бялата снимка защото всички погледи са
Отправени към отсъстващия суверен от чугунената стълба оставила ръждиви петна
В бетона липсват първите стъпала до височината на човешки бой отрязани
За скрап или от неубедителни съображения за безопасност и сигурност
Един господ знае какво може да спре това скокът предстои

 

 

 

 

 

Advertisements