Из „Останките на Троцки (1993-2017)“

by Владимир Сабоурин

 

Наниз червени пиперки овесен на бароков прозорец
Просветено праволинейни улици с безкрайни перспективи,
Опиращи в ротондни пространства легови замъчета с легови морави
Сред отвратително обживени блокове патрициански руини с опаковани
В полиетиленови чували статуи железницата покрай реката индустриите отсреща
Умиротворението на денонощните магазини

Познавах отнякъде този град сякаш майка не ме беше стоварила от танкера във Варна
А някъде тук големият ръждив кораб бе навлязъл дълбоко в реката
И го видях да гние в неподвижните води на неделния следобед
Тъкмо спуснаха бариерите и дълго стояхме на прелеза
Влакът все не идваше

 

 

 

 

 

Advertisements