Сонет с посвещение

by Владимир Сабоурин

 

надявам се, че няма да решиш
че точно ти си малката ми муза
бъди разумна нека да сгрешим
свали сега навеки тази блуза
за двама ни е тясно в пантеона
при туй е чиста проба некрофилия
защо не го поемеш зъзне милия
смъртта е по-студена от неона
изкуството е смърт живота глезене
съм жив глези ме малко ми остана
пачаврата наречена поезия
защо не ме оставиш сам да чукам
на тебе посвещавам него стана
сонетът вече зрял е за боклука

 

 

 

 

 

Advertisements