Вирхилио Пиньера „Елегия така“

by Владимир Сабоурин

 

Каня думата
която разхожда сред псета пустинния си лай.
Всичко е тъжно.
Ако с блестящи листа увенчава чело и лоно
студена усмивка цъфне ще на луната.
Всичко е тъжно.
После тъжните псета ще ядат от листата
и ще излаят думи с бляскава звучност.
Всичко е тъжно.
Куче кани хиацинтите в реката.
Всичко е тъжно.
С думи-полумесец, с окучени стрели
с озъбени листенца
хиацинтите раняват немите девици.
Всичко е тъжно.
Черната трева расте с тихо шумолене
ала блестящи лезвия милват ритъма.
Всичко е тъжно.
Зад думите се смеят змиите
глухата земя не пропуска звуци.
Всичко е тъжно.
Лае небесна птица по небесата
за да отсрочи смъртта.
С цветя на нощта я разкрива
с думи на псе съблазнява
с куп земя я погребва.
Всичко е тъжно.
Каня землената дума
пробождаща живота и огледалата
и разделеното ехо на своя образ.
Всичко е тъжно.
Игра на думи с лай.
Всичко е тъжно.
Копие лети с устремен вятър
в мъжествени вариации.
Всичко е тъжно.
Половин куп земя затъкна устата на музиката.
Всичко е тъжно.
После земята изпи самата себе си.
Всичко е тъжно.
И като дойде часът на смъртта
сложете ме пред огледалото да се видя.
Всичко е тъжно.

 

 

 

 

 

Advertisements