Из „Фурии“ на Вирхилио Пиньера

by Владимир Сабоурин

 

Нима не е тъй, Фурии мои?
Нима не разделям реката, падайки сред вас?
Нима сервитьорът на меланхолии
не мрази яростно тези острови на благословии?
Жълт бяс
жълта материя
жълто огледало
жълт дъжд
е всичко, което остава
радостни Фурии.

 

 

 

 

 

Advertisements