Из „Висящият остров“ на Вирхилио Пиньера

by Владимир Сабоурин

 

Не мъж и жена лице с лице,
а очертанието на мъж и жена лице
с лице
навлизат безтегловни в любовта,
Нютон, засрамен, се спасява с бяг.
Токачката изврещява, за да се подхване angelus-ът:
abrus precatorius, anona myristica, anona palustris.

Растителна литания без отвъд се надига
под цъфналите арки на любовта:
Карамфилово дърво, eugenia fragrans, eugenia plicatula.
Раят и адът се взривяват и само остава земята:
Свещен фикус, блестящ фикус, ficus suffocans.

Земята, пораждаща во веки веков:
Panicum colonum, panicum sanguinale, panicum
maximum.
Споменът за една естествена некодифицирана поезия спохожда
устните ми:
Дърво на поета, дърво на любовта, дърво на разума.

 

 

 

 

 

Advertisements