Из „Висящият остров“ на Вирхилио Пиньера

by Владимир Сабоурин

Проклетото обстоятелство на водата от всички страни
ме принуждава да приседна на масата на кафенето.
Само да не мислех за водата, която ме обгражда като рак
бих могъл да поспя като заклан.
Докато момчетата сваляха дрехите си, за да
плуват,
дванайсет души умираха, нагъчкани в една стая.
Когато сутрин просякинята се подхлъзва във водата
точно в мига, в който си мие едно от зърната,
привиквам със смрадта на пристанището,
привиквам с все една и съща жена, която неизменно
мастурбира,
нощ след нощ войника на караул насред съня
на рибите.
Чаша кафе не е в състояние да отдалечи фикс-идеята ми,
имаше време, когато живеех адамично.
Как се стигна до превращението?

Advertisements