Георги Николов „Чудото на пастирите“

by Владимир Сабоурин

 

И ги сепна викът на Младенеца,
посред нощта, светла като ден,
когато видяха Божията плацента –
една разлята звезда над Витлеем.

И досущ като тримата влъхви
те се надвесиха над Богородица.
И Божият дух в миг ги облъхна
като при появата на нова порода,

която хем ще е за водене на паша,
хем тя ще ги води из тучни пасища –
да пият роса от една и съща чаша
в утрините благословени и ясни.

И нощта към утрото се нагаждаше,
когато изведнъж спря времето,
щом усетиха в яслите да се ражда
пастир и агнец едновременно.

 

24. 12. 2016

 

 

 

 

 

Advertisements