Василия Костова „Целуни часа на влажното ни утро“

by Владимир Сабоурин

 

Целуни часа на влажното ни утро
като старата икона в кварталната църква
от която бягахме като грешници,
след която три дни бяхме болни от треска.
Събирал си толкова много
от праха по безлюдните улици,
от течението по безлюдните коридори
на едничката църква в квартала.

 

 

 

 

 

Advertisements