Вирхилио Пиньера „Животът на Флора“

by Владимир Сабоурин

 

Ти имаше големи крака и изтрити накриво токове.
Тури си цветето. Чакай малко, тръгваме заедно напът.

Ти имаше големи крака. Каква тъга се носи из въздуха!
Кой си хапеше опашката? Кой възпяваше тоя въздух?

Ти имаше големи крака, скъпа приятелко, на сухо оставена.
Голяма светлина извираше от теб. От краката ти, викам, извираше
и без никой да се усети те засмука нищото.

Голям шум се носеше от стаята ти. Кво става с Флора?
Нищо, само големите й крака изпълват цялото пространство.
Да, владееше те неизмеримата горчивина на обувка някоя.

Насам натам се мотаеше между две нажежени ютии:
Флора, само внимавай, че краката ти са тъй големи
Че магазина за обувки те наема да излага на показ огромните си калъпи.

Флора, колко пъти обикаляше квартала
молейки за малко олио и блясъка на луната правеше магии.
Изведнъж двете ти чудовища скачаха на леглото
чудовищата ти, ужасени от хлебарка.

Флора, червените ти чорапи висят като езици на обесени.
Тия сиракинчета на що за крачища ще се наденат? Къде ще иде чифта ти последен?

Виж, Флора: краката ти не се побират в реката, дето води в нищото
в онази страна дето няма големи крачища, нито малки ръце, ни обесени.
Ти искаше да думкат тъпана, за да се спуснат птици
птици, пеещи напосред пръстите ти, докато тъпана ечеше.

Свиреп вятър надипля коравостта на ходилата ти
всичко, минаващо през главата ти, додето ютията те превива.

Флора, ида да те придружа до последния ти пристан.
Ти имаше големи крака и изтрити на криво токове.

 

1944

 

 

 

 

 

Advertisements