Из „Пепелта на Грамши“ на Пиер Паоло Пазолини

by Владимир Сабоурин

 

Spande una mortale
pace, disamorata come i nostri destini,

tra le vecchie muraglie l’autunnale
maggio. In esso c’è il grigiore del mondo,
la fine del decennio in cui ci appare

tra le macerie finito il profondo
e ingenuo sforzo di rifare la vita;
il silenzio, fradicio e infecondo…

 

Разлива смъртоносен мир
лишен от любов като съдбите ни

сред старите стени този есенен
май. В него сивотата на света
краят на десетилетието, явяващ ни

приключило насред останки, дълбокото
наивно усилие да се пренаправи живота.
Тишината прогнила и безплодна…

 

 

 

 

 

Advertisements