Из „Пепелта на Грамши“ на Пиер Паоло Пазолини

by Владимир Сабоурин

 

È un brusio la vita, e questi persi
in essa, la perdono serenamente,
se il cuore ne hanno pieno: a godersi

eccoli, miseri, la sera: e potente
in essi, inermi, per essi, il mito
rinasce… Ma io, con il cuore cosciente

di chi soltanto nella storia ha vita,
potrò mai più con pura passione operare,
se so che la nostra storia è finita?

 

Животът е шумолене, и тези
изгубени в него, ведро го губят
щом им изпълни сърцето – тук

окаяни се наслаждават на вечерта – и в тях
обезоръжени, с мощ за тях митът
се възражда… Ала аз, със съзнаващото сърце

на откриващ живот само в историята
ще мога ли някога пак да се трудя с чиста
страст, знаейки, че нашата история приключи?

 

 

 

 

 

Advertisements