Из „Пепелта на Грамши“ на Пиер Паоло Пазолини

by Владимир Сабоурин

 

Diademi di lumi che si perdono,
smaglianti, e freddi di tristezza
quasi marina… Manca poco alla cena;

brillano i rari autobus del quartiere,
con grappoli d’operai agli sportelli

 

Диадеми светлина, които чезнат
проблясващи и студени с тъга
почти на море… Малко остава до вечеря

блестят редките квартални автобуси
с гроздове работници по вратите