Из „Пепелта на Грамши“ на Пиер Паоло Пазолини

by Владимир Сабоурин

 

E senti come in quei lontani
esseri che, in vita, gridano, ridono,
in quei loro veicoli, in quei grami

caseggiati dove si consuma l’infido
ed espansivo dono dell’esistenza –
quella vita non è che un brivido;

corporea, collettiva presenza;
senti il mancare di ogni religione
vera; non vita, ma sopravvivenza

– forse più lieta della vita – come
d’un popolo di animali, nel cui arcano
orgasmo non ci sia altra passione

che per l’operare quotidiano

 

И усещаш как в онези далечни
същества, които – живи – крещят, смеят се
в колите си, в тези мизерни огромни

кооперации, където се потребява неверния
и експанзивен дар на съществуването –
този живот не е друго освен побиващи тръпки,

телесно, колективно присъствие.
Усещаш липсата на всяка истинна
религия; не живот, а оцеляване –

може би по-радостно от самия живот – подобно
на народ от животни, в чийто таен
оргазъм няма друга страст

освен всекидневната работа

 

 

 

 

 

Advertisements