vs. archives

Истинският бунт е бунтът срещу смъртта. Никой революционер не може да се нарече така, ако продължава да приема природния ред и смъртта. Да го кажа и наопаки: който се бунтува срещу социалния ред, но не се бунтува срещу природния ред си остава (духовен) буржоа. В този смисъл Розата е книга за Абсолютния Бунт.

Кирил Василев

Първият и Последният, Който бе мъртъв и оживя (Откр. 2:8), нарежда на апостола на остров Патмос да предаде думите Му: „Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.“ (Откр. 3:15-16). Често става дума днес за есхатология, за есхатологично, но обикновено се забравя, че това понятие обема в себе си всичко човешко: и „долното“, и „горното“; и „порнографското“, и „възвишеното“, доколкото всичко човешко в контекста на есхатологичното е поставено пред Един, Който няма нужда от човешка слава. Така че книгата на Владимир Сабоурин с пълно право може да бъде наречена есхатологична в смисъла на библейското писане пред и за човеците.

Марио Коев

Ако Работникът бе книга за справедливостта в нейните сакрални, ветхозаветни измерения, то Розата на Рая е „новозаветният скрижал“ на „не-законното“ и ексцеса, на преминаването отвъд смъртта, съвпадащо с нейния абсолютен субстанциален триумф над „света лежащ в мрак и зло“. Розата е тоталната утопия на Възкресението – тук и сега, вечно като миг и мигновено като вечност. Пространство, в което Новата социална поезия е Евангелие по Пазолини, Сад и Иисус. От Сало и Библията оцеляват само любовниците/поетите на Битието, защото тяхно е живото, огнено Слово на екстаза – Царството Небесно.

Васил Прасков

Напомни ми Sex Shop, първата книга.

Мария Каро