Политика и поезия. Теологополитически тези

by Владимир Сабоурин

 

1. Политическата поезия служи на двама господари, от които по-силният е реалната политика.

2. Реалният господар на политическата поезия заличава разликите в употребите й от страна на неолибералния академичен постмодернизъм, от една страна, и литературната нова левица, от друга.

3. Доколкото е същностно анархистична, поезията допуска политическото единствено като негативна дистинкция спрямо всички форми на статуквото.

4. Както в модуса на академичния постмодернизъм, така и в този на литературната нова левица политическата поезия е ключова съставна част от статуквото и крепящата го реална политика. Въпрос на обозримо биологически време е политическата поезия да осребри поезията в реалната политика.

5. В този смисъл поезията, в която вярваме, е по дефиниция радикално аполитична.

6. Политическата поезия служи на княза на този свят, на чийто край се уповаваме.

 

 

 

 

 

Advertisements