Кирил Василев „Средиземно небе“

by Владимир Сабоурин

 

Нашите гърбове
с меандрите на робството
с котловините на отчаяното безразличие
с глухите там-тами на свещения ужас

нашите лица
с колониалното угодничество
със сухите езера на мъртвите предци
които не приближават съня ни
отвратени
от нашето злочестие

и боговете ни
крастави виещи кучки
по бреговете които изоставихме

маските
върху лицата на граничните полицаи
са единствените ни тотеми
и пластмасовите бутилки
с минерална вода
са всички гласове на отвъдното
които искаме да чуем сега
изпепелени

в този мълчалив музей
на осъдени цивилизации
на дървени коне и пирамиди
на пустинни монаси и удавени пророци
на прозрачна кръв и слава
оплескана с машинно масло
от повредения двигател
обрекъл ни на срамно величие

800 неми езика
които удрят бордовете
на тази камбана от прогнило дърво
обърната срещу небето

изтощена мъртва плът
по-стара от всеки порядък
от всеки план и изчисление
от всеки дълг и съчувствие
от всяко обещание
и присъда

нашето единствено владение

 

 

 

 

 

Advertisements