vs. archives

Когато на 9.09. написахме Манифест на новата социална поезия, ние не съществувахме.

Това беше много силна позиция, в която на един социолог на литературата удоволствено му се привидяхме като „маргинали“.

Всъщност ставаше дума за несъществуване, за нищото. Бяхме непобедими в несъществуването си.

Няма по-силна позиция от несъществуването, но тя е самотна.

Подписахме Манифеста двамата автори и поетът Ивайло Мерджанов.

И зачакахме никой повече да не го подпише.

Два месеца по-късно, на 10.11. на Първото четене на Нова социална поезия четоха седемнайсетина поети на живо и от други осмина неприсъстващи четохме присъстващите.

И във Витамин Б имаше правостоящи. Едни казват 70 души, други казват, че сме ударили стотицата, но това са сводки на МВР.

Не бяхме сами.

И това е само началото, поставено без никакъв корпоративен ресурс.

Благодарим ви. Продължаваме напред.