Ани Илков „Кентавър“

by Владимир Сабоурин

 

Как са тъжни всички улици
и тополи, гургулици, разни птици.
Тъй небръснат, весел и честит кентавър
в тоя град бях само аз останал.

В двата джоба – пет бонбона,
на устата – полутон,
риза, блуза, две обувки –
кон,
несъществуващ
кон…

Кентавърът е бог! Навярно зъл бог.
(Нали добрите богове са ви подобни?)
Кентавърът е кон. Навярно бял кон –
фантазия на бедстващи и болни.

Кентавърът е цар на невъзможното
постигане на нуждите чрез рима,
митически герой, кон без любима,
което за постигане е сложно.

Кентавърът накрая ще се пръсне
от много стихове, от много бръснене,
от влюбване в жени и във поезии,
от скучното използване на подлези.

Главата му бучи, той ще политне:
– О, самолет невиждан! Съчиненье хитро!
Със своята ръка ли те създадох –
сокол фаянсов, реактивна ваза,
побягнала сред звездните селения…

За спомен аз
копитата на хекзаметъра отрязах.
И те препълниха ушите ми с ехтене.

 

 

 

 

 

Advertisements