Кирил Василев „сряда“
by Владимир Сабоурин
за мен също
не е трудно да си представя
една вселена
растяща като тумор
и един запис
на молитва
от нищото към нищото
затворен в тумора
тази лекота
спечелихме
за няколко хилядолетия
но защо не танцуваме
къде е бръшлянът върху челата