Строфи, които състави Г. Д. за смъртта на Магистъра на Ордена на Сантяго, негов баща (Final Cut)

by Владимир Сабоурин

 

Quittez ce monde trompeur
De reflets

 

Говори Смъртта
И казва на Рицаря

Спектакълът е капиталът
Достигнал такава степен на акумулация
Която го превръща в образ
От съновидение

Спомни си, заспала душа

Спектакълът е лошият сън
На прикования живот
Пазачът на кошмара му

Всеки узурпатор
Иска да забравим
Че току-що е дошъл
На власт

Идното ни прилича
На нещо вече отминало
Спектакълът е слънцето
Незалязващо в царството
На пасивността

Слизаме към морето
На смъртта зрителят никъде
Не се чувства у дома защото
Спектакълът е навсякъде

Непрекъсната Опиумна война
Толкова бързо си отива животът
Като съновидение идентифициращо
Благата със стоките

Ти научи крадеца
Да цени несъществуващото НЕ-то
Пазарното голо отрицание
На предпазливо облечен цар

Разменната стойност кондотиер
На реално стойностното крадецът се прави
Че [НЕ] знае, че несъществуващото е прерогатив
На теологията и авангарда

Хитрост на стоковия разум

Атомизацията е алфата
И омегата на спектакъла
Когато открием капана
Вече е късно за обрат

Единствено необратимото
Отношение към един център
Крепящ поединичното уединение
Свързващо зрителите един с друг

Стоковият фетишизъм господството
На хитровато меланхолни вещи
Доведен в този спектакъл
До абсолютно съвършенство

Суверенността оставена
В запустение

Спектакълът е организация
На парализата на паметта
За най-близкото минало не по-малко
Забравено от идната революция

Да се забрави в културата
Историята на класовата борба
Какво стана с дамите, техните благоухания
Какво стана с онова правене на поезия

Всяка стока се сражава сама
За себе си в спектакъла какво е била
Заедността освен роса
По ливадите

Явяващото се е добро
Доброто е явяващо се
В медиите ускорението
В колайдер без колизии

Това, което спектакълът
Не споменава три дни подред
Къде се е дянало то
Не съществува

Стоката вече не подлежи
На критика от никого
Фалшивото съзнание не търпи
Дори литературна критика

Никой вече не смее
Да бъде враг
На това, което е
Да наруши омертата

Никой вече не противоречи
На спектакъла затова той
Противоречи сам на себе си
Пренаписвайки своето минало

Автопортрет на властта
Той е там където НЕ е
Несъществуващото в праймтайма
На все по-малко свенлива колаборация

Продажбата потвърждава
Стойността големите мъртви
Погребани от спектакъла
В Перловския канал

Борба да си зрител бизнес
Или дори първа класа
Стока съзерцаваща
Самата себе си

Вкопчването в детето
В себе си и навън
Филм за възрастни
Без нито един пораснал

Говори Смъртта

Мъртвият труд продължава
Да господства над живия
Рентите на миналото
Нищожността на настоящето

Говори Смъртта
И казва на Рицаря
Оставете тоз свят измамен
На отражения и лъстта му

И макар да изгуби живота
Той остави за наша утеха
Паметта си.

 

 

Благодаря на Владимир Градев, от когото научих, че Дебор превежда в края на 70-те Строфите на Манрике (б. а.).

 

 

 

 

 

Advertisements