Идеалната академия и нейните поети

by Владимир Сабоурин

 

Това е коментар към „Орфеев комплекс” на Георги Гочев.

Г. Гочев разглежда „т. нар. скандали в българската литература” sub specie aeternitatis – от птичия поглед на „нещо важно, което винаги е било част от литературата”, нещо антично, което той нарича „Орфеев комплекс”.

Под Орфеев комплекс той разбира надмощието на мита над поетическата творба, при което едното (митът) не може да се раздели от другото (поетическата творба), но публичната видимост на съответния автор, видян през Орфеевия комплекс, се набавя от мита.

Авторите, страдащи от Орфеев комплекс, се грижат за мита си повече, отколкото за творчеството си, превръщайки в крайна сметка живота си в мит, от който да се захранват произведенията им.

Така схванатият Орфеев комплекс служи на Г. Гочев за диагностициране на три вида патологии.

Първата включва пропиване, наркотици, безразборен секс (промискуитет), влизане в риалити шоу (медиите).

Втората предполага публичното изобличаване на популярното възвишено, създаване на литературни врагове, намиране на следовници, учредяване на алтернативен литературен култ.

Третата разчита на несправедливата отритнатост, откъснатост, отхвърленост, създаване на своя представа за истината, която да е абсолютната истина.

Тази типология на патологиите на Орфеевия комплекс предполага някаква имплицитна мълчалива представа за норма и здраве на автори, които не страдат от Орфеев комплекс.

Представим е например автор, при който видимото надмощие на мита над творчеството не предизвиква патогенните последствия на Орфеевия комплекс, доколкото той/тя внимателно избягва участието в „т. нар. скандали в българската литература”. Този автор би бил нормативен и здрав до степен на жив класик почти в старогръцкия смисъл на думата.

Друга разновидност на нормативния и здрав автор, нестрадащ от Орфеев комплекс, би бил авторът, който същевременно е редактор на броя, в който текстът на Г. Гочев е публикуван. Нормативен и здрав в буквалния смисъл на думата на определящ чрез редакторското си решение що е норма, а може би и що е здраве.

Трета възможност за нормативен и здрав автор, нестрадащ от Орфеев комплекс, би бил авторът, който e същевременно създател на Творческа академия „Валери Петров”.

И в трите случая на нормативни и здрави автори би ставало дума за представители на академии, които същевременно са литературни фигури.

Не е изключено те да не страдат от Орфеев комплекс именно в качеството си на представители на Академията, която да се явява гарант на нормата и здравето им.

Нормата и здравето на авторите, нестрадащи от Орфеев комплекс, предполагат в крайна сметка наличието на една идеална академия, чиито достойни представители да са те.

 

 

 

 

 

Advertisements